The Batak Massacre - not a myth

Клането В Батак и съвременните Поп-Кръстювци

Автор: Росица Охридска-Олсон


Благородния подем, свързван със саможертвата и героизма може да има много корени: от любов към една жена до любов към една страна или народ; от желанието да се служи на една идея, или вяра до желанието да се служи на едно минало, настояще или бъдеще.

От друга страна, предателството има много ограничени извори на вдъхновение – алчност и глупост поддтикват подлите душички да продадат за тридесет и три сребърника я Христос, я Левски (него даже за по-малко пари, ама айде), я цялото Българско геройство и самоотрицание в името на Освобождението на страната от турско робство. Цената на тези последните, съвременните Поп-Кръстювци, се измерва в псевдо-научни титли и места в Парламента.

Избори наближават, народе, и какво по-добро средство за привличане на вниманието от създаване на международен скандал, прекрит пред благородната цел за преразглеждане на Българската история от «Европейска» гледна точка?

Преди две години подпалиха огъня по въпроса за извайване паметник на Осман Паша. Сега пък се мъчат да докажат «по научному», че клането в Батак е преувеличена медийна измислица на западните журналисти от 19 век. И жалкото е, че инициативата идва от «български учени».

Тези продажници с докторски (на науката) титли не са виновни – българските учени са бедни, а «беден човек, жив дявол». Не е чудно, че някои от тях са се изкушили я с парички за публикацийка на немски, я с командировка до поредния безмислен конгрес в чужбина.

Виновни са изкушителите: тези, които с политически цели, и с парите на Европейската Общност се стремят да отнемат и малкото достойнство на Българина – да се гордее с героизма на своето минало, и с приноса си към борбата срещу поддисничеството на чужда власт и религия. Тази гордост, която ни позволи да се запазим като нация в продължение на 500 години робство, геноцид, кланета и поругавания – на достойнство, вяра и национална чест.

Като прочетете приложения документ, ще си дадете сметка от безмислието на предложението за проекта «Митът за Батак». Виждате ли, в проеко-предложението се искат пари от Европейската Общност за да може да се направи изложба, която да докаже:

Че в Батак не е имало кланета – две-три прерязвания на гърла, нищо работа;
Че цялата история с героизма в църквата в Батак е преувеличение на тогавашните журналисти, които, виждате ли, не обичали Османската Империя (и да се чудиш защо французи, руснаци и подобни не са си падали по прекрасните завоеватели на целия Балкански полуостров);
Че ние, Българите, обвинявайки главорезите от Баташката църква, сме подведени от умраза към мюсюлманството и от етнически предрасъдъци;
И че е крайно време да кажем: Е, какво пък толкоз, две-три прерязани гърла – халал да им е на турците, нали сега сме приятели, и да изпием по една студена вода.

Да, ама не. Аз като Българка, живееща на хиляди километри от Батак, не съм съгласна да пия студена вода и да кажа «майната му, какво пък толкова, важното е Хасан, съседа да се кефи и да не му се притеснява рахата с чувство на вина».

Не съм съгласна кръвта от стените и пода на църквата да се изтрие с Мистър Клийн в името на «цивилизованите» напъни на псевдо-политиците, които искат да се подмажат на турските и помашки избиратели в района. Мисля, че Г-н Доган и компания имат по-добри шансове за победа, ако се придържат към прекрасните инициативи за икономическо развитие в тези бедни зони на страната, както правеха досега.

Мисля, че българските турци или мюсюлмани нямат нужда от затриване на Българската история – те си имат своя героична история, с която могат да се гордеят, без да преиначават нашата.

Мисля, че да живеем в мир и разбирателсвто, по Европейски и по Български, и по християнски, мюсюлмански, еврейски или цигански, имаме нужда от собствено достойство, а не от унижение на ближния.

И ако си мислите, че на нас, на тези които не гледаме всяка вечер новините по БТВ или Канал 1, не ни пука какво става в Батак, вие се лъжите. Защото именно тази кръв разплискана по стените на мъничката тъжна църква, ни дава сили да пред една 300 милионна нация и да кажем гордо: ние сме Българи. И няма значение с какъв герб е паспорта ни, защото тези които бяха изклани в Батак ни дадоха идентичност и достойнство, и душа по-голяма от синевата на Родопското небе.

И понеже ни пука, ви молим – вас, псевдо-политици, бедни учени, заблудени псевдо патриоти с атакуващи амбиции – не се гаврете с Българската история. Тя е такава, каквато е – и славна, и тъмна, и значима, и безмислена, но тя е част от нас. Моля ви, не ни я отнемайте.