Призрак броди из България

За Проф. Божидар Димитров, ДС и друти българищини

Няма да крия, че писанията по-надолу са в защита на Проф. Божидар Димитров. Няма, защото живея в правова държава (САЩ) и имам свобода на словото, свобода на печата и други свободи, от които се възползувам с удоволствие. Имам право да защитавам или да критикувам когото и каквото искам, и затова няма да бъда наказана.

А сега да започна малко по-отрано. 1989-2009 година. Комунистите са свалени (поне в този състав, в който ги дирижираше Тошо) и на власт идват «демократи», мафиози, роялисти и какви ли не, които си сменят етикетите през 4 години, прегрупирват се, коалират се и си прехвърлят от джоб на джоб иманетата на страната. Тук не говоря само за археологически съкровища, а за хазните на държавата. Колкото и всички да плюят, осъждат с площадни слова и телевизионни изцепления, призракът на ДС не изчезва, както и «досиетата» на техните сътрудници. По време на избори току се появяват много уместно всякакви компромати за кандидати или вече избрани личности – от Президента Първанов до Проф. Божидар Димитров и какво ли не. Това което обаче НЕ Е СТАНАЛО в продължение на 20 години «демокрация» е да се осъди ПОНЕ един човек – служител или сътрудник (доносник, информатор, и т.н.) на ДС.

И докато в правната система на България, основана на римското право съществува презумция за невинност, то в медиите такава презумция няма. Даже обратното – първо се обявява някой за виновен, а после му се извиняват, ако той се осмели да ги съди за клевета.

Така. Няма осъдени за незаконни действия срещу народа – от ДС или от техните информатори или доносници. Тези, отговорни за «възродителни» и други смачкващи свободите и човешките права процеси си пърхат на свобода. Тяхната вина не е доказана по правен път. Сигурно защото «България», и «правова държава» не се сместват много удобно в едно изречение. Първият акт на новото народно събрание отново няма нищо общо с правността: да се изключат от властта хора, свързани с бившото ДС, преди те да са последствени, с доказана вина и осъдени, българския парламент им отнема конституционното право да бъдат избирани и одобрявани за държавни постове от високо ниво.

Всички мразим призрака на ДС. Всеки от нас е изстрадал ограниченията на свободата на словото, печата (най-малко), загубата на Родина и на близки. Само че служейки си с техните методи няма да допълзим до демокрацията. Демократичните методи са: съд, осъждане, затвор (или глоба), излежаване на присъда, освобождаване, реабилитация.

А сега за Проф. Божидар Димитров. Някой си от някакъв вестник, телевизия или неправителствена организация му приписва сътрудничество с ДС. Е, и? На кого точно е навредил, ако това е вярно? Колко хора са били малтретирани, изселени в Турция, бити, тикнати в концлагери ЛИЧНО ОТ Проф. Димитров? Кога е процесът срещу него и останалите десетки хора, обвинени в такова сътрудничество? Няма такъв процес и няма информация с какво точно и кому е навредил Проф. Димитров.

Това което е видно, обаче, че той милее за България. Дали преувеличава ролята на прабългарите, или отделя по-голямо внимание на средновековието, отколкото, да речем на пра-историята, това е нормално – той е медиавист и патриот. Освен това е учен, писател и общественик. Над 300 публикации, десетки книги, информационно-историческо предаване по телевизията и куп още други прояви през последните 20 години не остават съмнение за намеренията му – да помогне на българската култура, историческа памет и национално съзнание да се извисят – в България и извън нейните граници.

Освен това е манажер: доходите от НИМ, който е под негово ръководство се увеличават всяка година, въпреки забутаното географско положение на музея. И каквото и да измислят медиите, всички приходи и разходи са документирани и използувани за поддръжката на тази институция, която би трябвало да бъде най-престижната в българската култура. НИМ е между другото единственият държавно-бюджетен музей, който има 50% собствени приходи. Тоест, спестява най-много от парите на данъкоплатците.

Та, тези данъкоплатци са и избиратели. В Бургас, Проф. Божидар Димитров победи неуспоримо срещу конкурентите си от другите партии. В България ГЕРБ спечели 40% от гласовете, тоест най-много хора се доверяват на партията на Божидар. В чужбина (с изключение на Турция), тези хора са 60% от избирателите. И какво става след това? Изборът от страна на ГЕРБ (демократично избрана партия) за Божидар Димитров да бъде Министър без портфейл и да се занимава с българите в чужбина се оплюва дори преди гласуването на Народното Събрание. Тук дори не говорим за това, че той би бил и един велик министър на културата – за това ГЕРБ да му мисли. След като сме гласували за ГЕРБ, би трябвало да им се доверим. Поне така е демократично. И така е правово.

Иначе, преследвайки Проф. Божидар Димитров със манипулационните средства на бившото ДС (невинен, изрпатен в Белово без процес, нали знаете техните методи) не ни прави демократи, а нови сътрудници на страшната организация. Те и това искат – да си останат на власт чрез зловешата си сянка.

Та затова аз защитавам Проф. Димитров – защото по кадърност заслужава поста си, а по демократични убеждения смятам, че трябва да подкрепя решението на законно избраната партия.

© 2009 Rossitza Ohridska-Olson

The Batak Massacre - not a myth

Клането В Батак и съвременните Поп-Кръстювци

Автор: Росица Охридска-Олсон


Благородния подем, свързван със саможертвата и героизма може да има много корени: от любов към една жена до любов към една страна или народ; от желанието да се служи на една идея, или вяра до желанието да се служи на едно минало, настояще или бъдеще.

От друга страна, предателството има много ограничени извори на вдъхновение – алчност и глупост поддтикват подлите душички да продадат за тридесет и три сребърника я Христос, я Левски (него даже за по-малко пари, ама айде), я цялото Българско геройство и самоотрицание в името на Освобождението на страната от турско робство. Цената на тези последните, съвременните Поп-Кръстювци, се измерва в псевдо-научни титли и места в Парламента.

Избори наближават, народе, и какво по-добро средство за привличане на вниманието от създаване на международен скандал, прекрит пред благородната цел за преразглеждане на Българската история от «Европейска» гледна точка?

Преди две години подпалиха огъня по въпроса за извайване паметник на Осман Паша. Сега пък се мъчат да докажат «по научному», че клането в Батак е преувеличена медийна измислица на западните журналисти от 19 век. И жалкото е, че инициативата идва от «български учени».

Тези продажници с докторски (на науката) титли не са виновни – българските учени са бедни, а «беден човек, жив дявол». Не е чудно, че някои от тях са се изкушили я с парички за публикацийка на немски, я с командировка до поредния безмислен конгрес в чужбина.

Виновни са изкушителите: тези, които с политически цели, и с парите на Европейската Общност се стремят да отнемат и малкото достойнство на Българина – да се гордее с героизма на своето минало, и с приноса си към борбата срещу поддисничеството на чужда власт и религия. Тази гордост, която ни позволи да се запазим като нация в продължение на 500 години робство, геноцид, кланета и поругавания – на достойнство, вяра и национална чест.

Като прочетете приложения документ, ще си дадете сметка от безмислието на предложението за проекта «Митът за Батак». Виждате ли, в проеко-предложението се искат пари от Европейската Общност за да може да се направи изложба, която да докаже:

Че в Батак не е имало кланета – две-три прерязвания на гърла, нищо работа;
Че цялата история с героизма в църквата в Батак е преувеличение на тогавашните журналисти, които, виждате ли, не обичали Османската Империя (и да се чудиш защо французи, руснаци и подобни не са си падали по прекрасните завоеватели на целия Балкански полуостров);
Че ние, Българите, обвинявайки главорезите от Баташката църква, сме подведени от умраза към мюсюлманството и от етнически предрасъдъци;
И че е крайно време да кажем: Е, какво пък толкоз, две-три прерязани гърла – халал да им е на турците, нали сега сме приятели, и да изпием по една студена вода.

Да, ама не. Аз като Българка, живееща на хиляди километри от Батак, не съм съгласна да пия студена вода и да кажа «майната му, какво пък толкова, важното е Хасан, съседа да се кефи и да не му се притеснява рахата с чувство на вина».

Не съм съгласна кръвта от стените и пода на църквата да се изтрие с Мистър Клийн в името на «цивилизованите» напъни на псевдо-политиците, които искат да се подмажат на турските и помашки избиратели в района. Мисля, че Г-н Доган и компания имат по-добри шансове за победа, ако се придържат към прекрасните инициативи за икономическо развитие в тези бедни зони на страната, както правеха досега.

Мисля, че българските турци или мюсюлмани нямат нужда от затриване на Българската история – те си имат своя героична история, с която могат да се гордеят, без да преиначават нашата.

Мисля, че да живеем в мир и разбирателсвто, по Европейски и по Български, и по християнски, мюсюлмански, еврейски или цигански, имаме нужда от собствено достойство, а не от унижение на ближния.

И ако си мислите, че на нас, на тези които не гледаме всяка вечер новините по БТВ или Канал 1, не ни пука какво става в Батак, вие се лъжите. Защото именно тази кръв разплискана по стените на мъничката тъжна църква, ни дава сили да пред една 300 милионна нация и да кажем гордо: ние сме Българи. И няма значение с какъв герб е паспорта ни, защото тези които бяха изклани в Батак ни дадоха идентичност и достойнство, и душа по-голяма от синевата на Родопското небе.

И понеже ни пука, ви молим – вас, псевдо-политици, бедни учени, заблудени псевдо патриоти с атакуващи амбиции – не се гаврете с Българската история. Тя е такава, каквато е – и славна, и тъмна, и значима, и безмислена, но тя е част от нас. Моля ви, не ни я отнемайте.