Friday, July 24, 2009

Призрак броди из България


За Проф. Божидар Димитров, ДС и друти българищини

Няма да крия, че писанията по-надолу са в защита на Проф. Божидар Димитров. Няма, защото живея в правова държава (САЩ) и имам свобода на словото, свобода на печата и други свободи, от които се възползувам с удоволствие. Имам право да защитавам или да критикувам когото и каквото искам, и затова няма да бъда наказана.

А сега да започна малко по-отрано. 1989-2009 година. Комунистите са свалени (поне в този състав, в който ги дирижираше Тошо) и на власт идват «демократи», мафиози, роялисти и какви ли не, които си сменят етикетите през 4 години, прегрупирват се, коалират се и си прехвърлят от джоб на джоб иманетата на страната. Тук не говоря само за археологически съкровища, а за хазните на държавата. Колкото и всички да плюят, осъждат с площадни слова и телевизионни изцепления, призракът на ДС не изчезва, както и «досиетата» на техните сътрудници. По време на избори току се появяват много уместно всякакви компромати за кандидати или вече избрани личности – от Президента Първанов до Проф. Божидар Димитров и какво ли не. Това което обаче НЕ Е СТАНАЛО в продължение на 20 години «демокрация» е да се осъди ПОНЕ един човек – служител или сътрудник (доносник, информатор, и т.н.) на ДС.

И докато в правната система на България, основана на римското право съществува презумция за невинност, то в медиите такава презумция няма. Даже обратното – първо се обявява някой за виновен, а после му се извиняват, ако той се осмели да ги съди за клевета.

Така. Няма осъдени за незаконни действия срещу народа – от ДС или от техните информатори или доносници. Тези, отговорни за «възродителни» и други смачкващи свободите и човешките права процеси си пърхат на свобода. Тяхната вина не е доказана по правен път. Сигурно защото «България», и «правова държава» не се сместват много удобно в едно изречение. Първият акт на новото народно събрание отново няма нищо общо с правността: да се изключат от властта хора, свързани с бившото ДС, преди те да са последствени, с доказана вина и осъдени, българския парламент им отнема конституционното право да бъдат избирани и одобрявани за държавни постове от високо ниво.

Всички мразим призрака на ДС. Всеки от нас е изстрадал ограниченията на свободата на словото, печата (най-малко), загубата на Родина и на близки. Само че служейки си с техните методи няма да допълзим до демокрацията. Демократичните методи са: съд, осъждане, затвор (или глоба), излежаване на присъда, освобождаване, реабилитация.

А сега за Проф. Божидар Димитров. Някой си от някакъв вестник, телевизия или неправителствена организация му приписва сътрудничество с ДС. Е, и? На кого точно е навредил, ако това е вярно? Колко хора са били малтретирани, изселени в Турция, бити, тикнати в концлагери ЛИЧНО ОТ Проф. Димитров? Кога е процесът срещу него и останалите десетки хора, обвинени в такова сътрудничество? Няма такъв процес и няма информация с какво точно и кому е навредил Проф. Димитров.

Това което е видно, обаче, че той милее за България. Дали преувеличава ролята на прабългарите, или отделя по-голямо внимание на средновековието, отколкото, да речем на пра-историята, това е нормално – той е медиавист и патриот. Освен това е учен, писател и общественик. Над 300 публикации, десетки книги, информационно-историческо предаване по телевизията и куп още други прояви през последните 20 години не остават съмнение за намеренията му – да помогне на българската култура, историческа памет и национално съзнание да се извисят – в България и извън нейните граници.

Освен това е манажер: доходите от НИМ, който е под негово ръководство се увеличават всяка година, въпреки забутаното географско положение на музея. И каквото и да измислят медиите, всички приходи и разходи са документирани и използувани за поддръжката на тази институция, която би трябвало да бъде най-престижната в българската култура. НИМ е между другото единственият държавно-бюджетен музей, който има 50% собствени приходи. Тоест, спестява най-много от парите на данъкоплатците.

Та, тези данъкоплатци са и избиратели. В Бургас, Проф. Божидар Димитров победи неуспоримо срещу конкурентите си от другите партии. В България ГЕРБ спечели 40% от гласовете, тоест най-много хора се доверяват на партията на Божидар. В чужбина (с изключение на Турция), тези хора са 60% от избирателите. И какво става след това? Изборът от страна на ГЕРБ (демократично избрана партия) за Божидар Димитров да бъде Министър без портфейл и да се занимава с българите в чужбина се оплюва дори преди гласуването на Народното Събрание. Тук дори не говорим за това, че той би бил и един велик министър на културата – за това ГЕРБ да му мисли. След като сме гласували за ГЕРБ, би трябвало да им се доверим. Поне така е демократично. И така е правово.

Иначе, преследвайки Проф. Божидар Димитров със манипулационните средства на бившото ДС (невинен, изрпатен в Белово без процес, нали знаете техните методи) не ни прави демократи, а нови сътрудници на страшната организация. Те и това искат – да си останат на власт чрез зловешата си сянка.

Та затова аз защитавам Проф. Димитров – защото по кадърност заслужава поста си, а по демократични убеждения смятам, че трябва да подкрепя решението на законно избраната партия.

© 2009 Rossitza Ohridska-Olson